Защо няма да гласувам на референдума за нова АЕЦ

Преди всичко държа да уточня, че тази позиция по никакъв начин не влиза в противоречие с категоричното ми мнение за необходимостта да се гласува на парламентарни избори. Причината е, че при негласуването на парламентарни или президентски избори позицията, която то изразява не би била отчетена и не би оказала влияние върху легитимността на резултатите. При референдума е тъкмо обратното. Негласуването се отразява пряко. Позицията на негласуващия е даже още по-категорична, ако преди това е взел участие в последните национални избори.

Природозащитници или обикновени хулигани?

Била съм на не един протест в защита на природата. Отидох и сега. Но този път не влязох в тълпата. Останах отстрани и с изненада установих колко по-всеобхватен е погледът на страничния наблюдател, отколкото на прекия участник.

Ще започна първо с няколко думи за протестите, на които съм присъствала до сега. Ясна и стегната организация, с предвариелно обявени маршрути, добронамереност. Чисто символично присъствие на полицията, колкото да има кой да се намеси, ако се наложи.

Случаят с днешния протест обаче не беше такъв. Очевидно конфронтация с полицията е търсена още в замисъла му. Защо ли? Верояно, за да може отново да се спекулира с някаква измислена “полицейщина”.

За хората и кучетата

За пореден път човек беше нападнат и в крайна сметка убит от глутница озверели кучета. И за пореден път около темата ще се шуми няколко дена, човекът ще бъде погребан, а глутницата – върната на мястото й. И така до следващата жертва. Тогава отново ще станем свидетели на същия сценарий, който видяхме тези дни и който неведнъж преди това сме гледали.

Дали жертвата ще е възрастен човек, дете или просто поредният самотен минувач по улицата, дръзнал да навлезе в територията им? Дали ще го нападне същата глутница или друга... Това няма значение.

За “протестния вот” и какъв е смисълът от подобни инициативи

Всеки път преди избори се появяват различни групи “многознайковци”, които се самозаблуждават, че с празен вот изпращат някакво послание на управляващите в частност и като цяло – на политическата класа у нас. Едни призовават изобщо да не си правим труда да се разкарваме до близкото училище, където се провежда гласуването, защото било безсмислено; други също призовават да не пускаме бюлетина, защото така сме щели да “спасим дърветата”, които така или иначе вече са били отсечени, а бюлетините напечатани; трети смятат, че като дадат глас за “никого”, изразяват някакво мнение. Сега, преди приближаващите президентски избори, се появи значително по-оригинална идея. Тя докосва слабото място на всеки българин и това може да я направи по-успешна от други подобни. Авторът на група във Фейсбук призовава да се гласува с т. нар. Предсмъртно писмо на Васил Левски. 

Убиват ли компютърните игри?

Според репортаж на bTV, някои изследователи смятат, че насилието в компютърните игри не само че не въздейства негативно върху податливата на влияния детска психика, а тъкмо обратното. Те са на мнение, че "насилието в игрите действа като катарзис и освобождава това, което се натрупва като агресия и негативизъм у децата".

Първи ноември – ден на народните (под)будители

Тази година празникът на народните будители беше съпроводен от редица протести с по-голяма или по-малка масовост. Или поне това беше разглеждано като основна тема от всички медии.

Протестират лекарите, протестират студентите, този път подкрепени и от академичния състав на Софийския университет. Протестираха и продължават да заплашват с протести също и от БАН, и полицията, и кой ли още не.

Какво искат? Всички искат едно – повече пари! Остава да се запитаме основателни ли са протестите? Разбира се, че са! Или поне биха били при други обстоятелства.

Исканията на всички са основателни. От по-голямо финансиане се нуждае всеки сектор в страната. Но пари няма! Пари няма достатъчно както за университетите, така и за полицаи, лекари, военни, земеделци и т.н., и т.н.

Казанът на българите

      Всички сме чували и дори сме разказвали вица за казана на българите в ада и защо само него не го пазят дяволи. Странно е обаче, че това ни забавлява. И още по странно, поне за мен е, че разказващият го, винаги излъчва някаква изумителна, криворазбрана национална гордост. Особено ако го разказва на чужденци. Тогава го сочим като характерна национално черта. Толкова ли няма с какво друго да се опишем?

БПЦ – ние ли се нуждаем от нея или тя – от нас

Отново се заговори за въвеждане на часове по религия училищата.

Изобщо, мине се, не мине време и след дълго мълчание, Българската православна църква (БПЦ) отново надига глава. Но не, за да помогне с нещо на миряните, както би се очаквало и каквото призвание сама си е определила.

Гей парадът и контра-шествието на националистите

    Тази събота, 26.06. се проведе тазгодишния гей парад в столицата. Противниците му този път решиха да не нападат „от засада“ с камъни а да го „атакуват“ открито с контра-шествие, претендирайки, че защитават някакви национални интереси. Може би са се надявали, че по този начин ще привлекат повече хора, които иначе не биха се включили в директна физическа саморазправа.

     Не съм хомосексуална, не съм и сигурна, че напълно приемам тези хора. Но се опитвам. Не ги и съдя. Отдавна е доказано, че това не е психическо отклонение, нито пък болест, която да бъде лекувана. Развенчават се и митовете за разврат в техните среди, както и това, че са най-рискова група за всякакви венерически болести. Оказва се също, че един гей може да бъде много по-моногамен от повечето хетеросексуални мъже.

     Е, с какво ни пречат тогава. В ежедневието си нито ги забелязваме, нито можем да ги различим сред останалото множество от хора.

Веднъж годишно обаче искали да си направят парад, с който да се заявят, да покажат, че не са различни от нас. Но ние го възприемаме именно като парад на различието, като опит за натрапване на това различие.

И кой знае защо, преминаването на тази пъстроцветна тълпа по улиците на града ни толкова ни плаши.