Всички сме чували и дори сме разказвали вица за казана на българите в ада и защо само него не го пазят дяволи. Странно е обаче, че това ни забавлява. И още по странно, поне за мен е, че разказващият го, винаги излъчва някаква изумителна, криворазбрана национална гордост. Особено ако го разказва на чужденци. Тогава го сочим като характерна национално черта. Толкова ли няма с какво друго да се опишем?