Природозащитници или обикновени хулигани?

Била съм на не един протест в защита на природата. Отидох и сега. Но този път не влязох в тълпата. Останах отстрани и с изненада установих колко по-всеобхватен е погледът на страничния наблюдател, отколкото на прекия участник.

Ще започна първо с няколко думи за протестите, на които съм присъствала до сега. Ясна и стегната организация, с предвариелно обявени маршрути, добронамереност. Чисто символично присъствие на полицията, колкото да има кой да се намеси, ако се наложи.

Случаят с днешния протест обаче не беше такъв. Очевидно конфронтация с полицията е търсена още в замисъла му. Защо ли? Верояно, за да може отново да се спекулира с някаква измислена “полицейщина”.

Убиват ли компютърните игри?

Според репортаж на bTV, някои изследователи смятат, че насилието в компютърните игри не само че не въздейства негативно върху податливата на влияния детска психика, а тъкмо обратното. Те са на мнение, че "насилието в игрите действа като катарзис и освобождава това, което се натрупва като агресия и негативизъм у децата".

Гей парадът и контра-шествието на националистите

    Тази събота, 26.06. се проведе тазгодишния гей парад в столицата. Противниците му този път решиха да не нападат „от засада“ с камъни а да го „атакуват“ открито с контра-шествие, претендирайки, че защитават някакви национални интереси. Може би са се надявали, че по този начин ще привлекат повече хора, които иначе не биха се включили в директна физическа саморазправа.

     Не съм хомосексуална, не съм и сигурна, че напълно приемам тези хора. Но се опитвам. Не ги и съдя. Отдавна е доказано, че това не е психическо отклонение, нито пък болест, която да бъде лекувана. Развенчават се и митовете за разврат в техните среди, както и това, че са най-рискова група за всякакви венерически болести. Оказва се също, че един гей може да бъде много по-моногамен от повечето хетеросексуални мъже.

     Е, с какво ни пречат тогава. В ежедневието си нито ги забелязваме, нито можем да ги различим сред останалото множество от хора.

Веднъж годишно обаче искали да си направят парад, с който да се заявят, да покажат, че не са различни от нас. Но ние го възприемаме именно като парад на различието, като опит за натрапване на това различие.

И кой знае защо, преминаването на тази пъстроцветна тълпа по улиците на града ни толкова ни плаши.