Тази събота, 26.06. се проведе тазгодишния гей парад в столицата. Противниците му този път решиха да не нападат „от засада“ с камъни а да го „атакуват“ открито с контра-шествие, претендирайки, че защитават някакви национални интереси. Може би са се надявали, че по този начин ще привлекат повече хора, които иначе не биха се включили в директна физическа саморазправа.
Не съм хомосексуална, не съм и сигурна, че напълно приемам тези хора. Но се опитвам. Не ги и съдя. Отдавна е доказано, че това не е психическо отклонение, нито пък болест, която да бъде лекувана. Развенчават се и митовете за разврат в техните среди, както и това, че са най-рискова група за всякакви венерически болести. Оказва се също, че един гей може да бъде много по-моногамен от повечето хетеросексуални мъже.
Е, с какво ни пречат тогава. В ежедневието си нито ги забелязваме, нито можем да ги различим сред останалото множество от хора.
Веднъж годишно обаче искали да си направят парад, с който да се заявят, да покажат, че не са различни от нас. Но ние го възприемаме именно като парад на различието, като опит за натрапване на това различие.
И кой знае защо, преминаването на тази пъстроцветна тълпа по улиците на града ни толкова ни плаши.
