Според репортаж на bTV, някои изследователи смятат, че насилието в компютърните игри не само че не въздейства негативно върху податливата на влияния детска психика, а тъкмо обратното. Те са на мнение, че "насилието в игрите действа като катарзис и освобождава това, което се натрупва като агресия и негативизъм у децата".
Не знам що за специалисти са това. Детската психика ли изследват и влиянията върху нея или са някакви "маркетингови изследователи". Едно е ясно – самите те никога не са прекарвали пред компютъра толкова време, колкото го правят децата. Особено през ваканциите. Родителите не са си вкъщи, контрол няма. Детето прекарва по над осем часа пред компютъра. И по-малко са достатъчни. Играта обсебва. Човек започва да сe чувства некомфортно в реалния свят. Сега не са им достатъчни рисуваните герои. Искат нещо по-реално. Искат убийството да е реално. Ок! Правят им го по-реално – някоя компания, загрижена за “нуждите” на потребителите си. Забелязах, че във видеото повечето от мишените на виртуалния убиец са невръстни деца, какъвто е и той самият. А какво правим утре, когато той осъзнае, че и това не е достатъчно реално? Когато поиска нещо още по-истинско? Стигаме до американския вариант, където случаен ученик влиза въоръжен в училище и започва да стреля напосоки – по съучениците си, по учителите, изобщо... по всеки, който му се изпречи на пътя. Убивай или ще бъдеш убит. Той вижда само това. Той не вижда и не може да види, че пред него стоят не врагове, а приятелите му. Той не разбира и не може да разбере, че е пресякъл някаква граница, защото за него тази граница е престанала да съществува.
Поздравления, родители! Току що се сдобихте се с малолетен убиец, собствено производство!
Не сте вие виновни ли? Игрите, казвате, те са виновни. Приятелите, учителите, въобще – средата... А вие защо се отказахте да бъдете част от средата на собственото си дете? Защо изобщо не се поинтересувахте какво прави, когато седне пред компютъра. А, да! Защото се почувствахте разтоварени. Разбира се, че имате по-важна работа от това да се занимавате с детските му незначителни проблеми. На вашите плещи лежат много по-сериозни проблеми. Пък детето си е дете. Утре всичко вече ще му е минало. Дори няма да помни какво го е тревожило. Сигурно същото си казват и родителите на побойника, който тормози вашето дете. А то таи гнева в себе си и го излива пред компютъра. Може би всеки път, когато убива един или друг анимиран, но твърде реален герой, то вижда лицето на хулигана, когото не е забравило и вероятно няма да забрави. Защото той и утре ще е там, и утре ще го тормози, и утре ще се подиграва с него и ще го унижава. И това е реално. В училището има враг, може би дори не един. Ако можеше само да се разправи с този враг, така, както го прави в играта! Ако можеше да бъде толкова смел, колкото е и там! Ако можеше само играта да е истина. Ако можеше... но, чакай малко. Та тя е максимално реална. Единствено от играча зависи да стане още по-реална. Дали му стиска?
Ха! Смееш се, родителю! Чудиш се що за глупости са това и "защо по дяволите продължавам да ги чата?" Спокойно! Това не се отнася за твоето дете! Всъщност, не би трябвало да се отнася за никое дете. Така че, отдъхни си! Няма да се случи с твоето. Ти го възпитаваш, навикваш го от време на време, когато направи беля. А ако наистина прекали, може и да го шамаросваш по някой път. Така че... общо взего го... възпитаваш.
Между другото... къде е то в момента?
Какво прави?
Колко човека "уби" днес?
Постави ли нов рекорд?
Няма коментари:
Публикуване на коментар