вторник, 2 ноември 2010 г.

Първи ноември – ден на народните (под)будители

Тази година празникът на народните будители беше съпроводен от редица протести с по-голяма или по-малка масовост. Или поне това беше разглеждано като основна тема от всички медии.
Протестират лекарите, протестират студентите, този път подкрепени и от академичния състав на Софийския университет. Протестираха и продължават да заплашват с протести също и от БАН, и полицията, и кой ли още не.
Какво искат? Всички искат едно – повече пари! Остава да се запитаме основателни ли са протестите? Разбира се, че са! Или поне биха били при други обстоятелства.
Исканията на всички са основателни. От по-голямо финансиане се нуждае всеки сектор в страната. Но пари няма! Пари няма достатъчно както за университетите, така и за полицаи, лекари, военни, земеделци и т.н., и т.н.

вторник, 19 октомври 2010 г.

Лично мнение за т.нар модерно изкуство


Има нещо смахнато в хората на изкуството. Особено когато говорим за определяното като “модерно” изкуство, независимо дали ще е изобразително, скулптура, кино, театър, поезия или проза.

понеделник, 13 септември 2010 г.

Разграденото училище

С наближаването на първият учебен ден основна тема отново стана училището. И поне още няколко дни тя ще занимава всички – медии, блогъри, родители, ученици. Ще се дискутира на практика всичко. От закуската и обяда на учениците до съдържанието на учебниците. Това, разбира се, са изключително важни теми, но за тях ще се изпише достатъчно. Затова ми се иска да поставя един не по-маловажен, но твърде пренебрегван проблем.
Темата за разграденото училище.

вторник, 7 септември 2010 г.

Казанът на българите

      Всички сме чували и дори сме разказвали вица за казана на българите в ада и защо само него не го пазят дяволи. Странно е обаче, че това ни забавлява. И още по странно, поне за мен е, че разказващият го, винаги излъчва някаква изумителна, криворазбрана национална гордост. Особено ако го разказва на чужденци. Тогава го сочим като характерна национално черта. Толкова ли няма с какво друго да се опишем?

понеделник, 19 юли 2010 г.

Нов бестселър!!!

          Прочетохте ли новият бестселър на…
          Извинете! Излъгах ви! В действителност нямам никакво намерение да пиша нито за конкретна книга, нито за определен автор.
Какво всъщност означава бестселър? На всеки, който знае английски му е ясно, а вече е също толкова ясно и на тези, които не знаят. Ако все още някой се чуди, това най-продавана книга (тъй-като именно по отношение на тази “стока” се употребява обикновено терминът). И напоследък у нас почти всяко заглавие, което излиза, се обявява именно по този начин – като най-продавано.
          Къде? В света? В Европа? В Америка? Или примерно в Узбекистан?
          Как може едва ли не всяка книга да е НАЙ-продавана? Нали все някоя от тях трябва да е по-продавана от другите? И що за критерий е това? Литературен или търговски? Самата книга ли е всъщност най-продавана или авторът? А може би просто рекламата?

събота, 10 юли 2010 г.

БПЦ – ние ли се нуждаем от нея или тя – от нас



Отново се заговори за въвеждане на часове по религия училищата.
Изобщо, мине се, не мине време и след дълго мълчание, Българската православна църква (БПЦ) отново надига глава. Но не, за да помогне с нещо на миряните, както би се очаквало и каквото призвание сама си е определила.

неделя, 27 юни 2010 г.

Гей парадът и контра-шествието на националистите

    Тази събота, 26.06. се проведе тазгодишния гей парад в столицата. Противниците му този път решиха да не нападат „от засада“ с камъни а да го „атакуват“ открито с контра-шествие, претендирайки, че защитават някакви национални интереси. Може би са се надявали, че по този начин ще привлекат повече хора, които иначе не биха се включили в директна физическа саморазправа.
     Не съм хомосексуална, не съм и сигурна, че напълно приемам тези хора. Но се опитвам. Не ги и съдя. Отдавна е доказано, че това не е психическо отклонение, нито пък болест, която да бъде лекувана. Развенчават се и митовете за разврат в техните среди, както и това, че са най-рискова група за всякакви венерически болести. Оказва се също, че един гей може да бъде много по-моногамен от повечето хетеросексуални мъже.
     Е, с какво ни пречат тогава. В ежедневието си нито ги забелязваме, нито можем да ги различим сред останалото множество от хора.
Веднъж годишно обаче искали да си направят парад, с който да се заявят, да покажат, че не са различни от нас. Но ние го възприемаме именно като парад на различието, като опит за натрапване на това различие.
И кой знае защо, преминаването на тази пъстроцветна тълпа по улиците на града ни толкова ни плаши.

понеделник, 7 юни 2010 г.

Национална награда "Христо Г. Данов"



Христо Груев Данов - български възрожденски учител и книжовник. Родоначалник на книгоиздаването в България.

В годините на икономии на всякакви средства изчезна от хоризонта наградата за българска литература на фондация ВИК. За родните ни автори не остана почти никакъв форум, на който да получат оценка на творбите си, където да се отличат.

Но ето че, макар и с голямо закъснение спрямо предходни години, беше обявен конкурсът за литературната награда „Христо Г. Данов“. Много набързо организаторите събраха купища предложения за наградата.

Издателства, автори, илюстратори, медии. Множество категории и за всяка от тях – в пъти повече претенденти. За доста кратък период от време журито, успяло или не дори да разгледа предложените заглавия (едва ли може да става и дума, за по-подробно запознаване с тях), посочи своите номинации. Днес те бяха оповестени и, четейки ги, всеки сам за себе си може да направи следните наблюдения:

Миналата година в почти всички съществуващи категории беше натрапено изключително едно издателство – „Жанет 45″. Всички номинации за „българска художествена литература“ също бяха дадени на тях. Дали има някаква връзка или не, не мога да знам, затова само отбелязвам: „Жанет 45″ е сред инициаторите и съорганизаторите (съвместно с Община Пловдив) на културната програма „Пловдив чете“, по време на която се връчва и наградата „Христо Г. Данов“. Самата награда „Христо Г. Данов“ се връчва по инициатива на Министерство на Културата и Община Пловдив. Връзката не е нужно да е пряка, за да е повече от очевидна.

Тази година пиесата е същата. Сменен е само актьорът в главната роля, добавени са и някои усложнения в началото на сценария. Обявяване на конкурса, само 5 дена за реакция на желаещите да участват в него (за сравнение, миналата година срокът за подаване на документи беше 3 месеца), минимално време и за журито да се запознае с предложенията. Разликата в самите номинаци обаче не е голяма. Просто на сцената този път вместо „Жанет 45″ се качва издателство „Сиела“. Излиза, че „най-талантливите“ български автори са тези, издавани от „Сиела“.

Въпросът е дали това наистина е така. Кой всъщност бива оценяван в категорията „българска художествена литература“ автор или издателство? Въпросът е кой и как определя журито и защо точно за тази награда имената на участниците в него остават неизвестни дори след обявяване на номинациите.

Нямам намерение да давам лична оценка на номинираните произведения. Ще припомня само, че обемът им не е малък, а времето беше кратко. Но може пък и журито да е смогнало? Може наистина издаваните от „Сиела“ автори да са „най-талантливите“ български белетристи. И все пак това звучи някак странно. Още повече като имаме предвид, че отново издателство „Сиела“ обра тази есен и каймака на наградите на Асоциация Българска книга. А председател на асоциацията (нещо което всеки може да провери) е изпълнителният директор на издателство „Сиела”.

Е, дали в случая има безпристрастна оценка или и литературните награди се раздават не според заслуги, а според заемани постове? До кога конюнктурни съображения ще определят дори оценяването на художествени произведения? До кога номинициите ще продължават да излизат без каквато и да било аргументация защо именно на тази книга, автор или илюстратор се е спряла оценяващата комисия? И защо не едно и две водещи издателства, доказали мястото си на пазара, получаващи изключителни оценки от читателите, присъстват едва забележимо на този конкурс?