Има нещо смахнато в хората на изкуството. Особено когато говорим за определяното като “модерно” изкуство, независимо дали ще е изобразително, скулптура, кино, театър, поезия или проза.
Но не! Не говоря за онази симпатична смахнатост, с която сме свикнали да характеризираме творците. Не онзи миловиден “шматколък”, така типичен за фантазьорите и вечно отричан от прагматиците.
Тъкмо обратното! Често нашите “творци” се възприемат твърде на сериозно.
Миналата година например присъствах на поетичен дуел. Хубаво е да се организират подобни четения. Те могат да бъдат както забавни, така и обогатяващи. Е, разбира се ако участниците имат поне малко желание и за второто.
Точно тук е проблемът. Липсва им именно желанието да се поучат от някого. Липсва изобщо усещането, че който и да било може да ги научи на нещо.
Често, едва получил похвала от двама-трима свои приятели, начинаещият поет, писател, художник, режисьор, мигом решава, че е гениален и неповторим. А с това нараства и арогантнъстта му. За него всяка критика, която получи се дължи или на злонамереност, или на некомпетентността на изказващия я. Той не бърка! Просто е отанал неразбран. Той е сътворил шедьовър, но всички останали са глупаци и не успяват да видят това. Или още по-лошо. Не, че не го разбират, но му завиждат и затова го хулят.
И се получава така, че “неразбраните гении” хем гледат на публиката си, като на сбирщина идиоти, които не успяват да вникнат в “дълбокото послание” на тяхното изкуство, хем недоволстват от това, че никой не оценява таланта им.
Мили ми творци, хора на “изящното изкуство” и “изящната словестност”, докато не спрете да занимавате хората с градските кенефи и сополите в носа си, няма как да ги убедите, че това което правите действително има някаква стойност. Защото тези, които ходят по изложби, на поетични дуели и театър, са достатъчно интелигентни. Обикновено – по-интелигентни от вас. Те виждат, че това, което създавате, не е достойно за галерия и сцена. То си е чисто и просто кенефно изкуство, подобно на темите, с които главно се занимава.
Но щом така яростно се съпротивлявате срещу всяка критика, поне не се чудете защо никой не отделя на “творбите” ви повече внимание, отколкото на биологичните си нужди.
Няма коментари:
Публикуване на коментар