понеделник, 7 юни 2010 г.

Национална награда "Христо Г. Данов"



Христо Груев Данов - български възрожденски учител и книжовник. Родоначалник на книгоиздаването в България.

В годините на икономии на всякакви средства изчезна от хоризонта наградата за българска литература на фондация ВИК. За родните ни автори не остана почти никакъв форум, на който да получат оценка на творбите си, където да се отличат.

Но ето че, макар и с голямо закъснение спрямо предходни години, беше обявен конкурсът за литературната награда „Христо Г. Данов“. Много набързо организаторите събраха купища предложения за наградата.

Издателства, автори, илюстратори, медии. Множество категории и за всяка от тях – в пъти повече претенденти. За доста кратък период от време журито, успяло или не дори да разгледа предложените заглавия (едва ли може да става и дума, за по-подробно запознаване с тях), посочи своите номинации. Днес те бяха оповестени и, четейки ги, всеки сам за себе си може да направи следните наблюдения:

Миналата година в почти всички съществуващи категории беше натрапено изключително едно издателство – „Жанет 45″. Всички номинации за „българска художествена литература“ също бяха дадени на тях. Дали има някаква връзка или не, не мога да знам, затова само отбелязвам: „Жанет 45″ е сред инициаторите и съорганизаторите (съвместно с Община Пловдив) на културната програма „Пловдив чете“, по време на която се връчва и наградата „Христо Г. Данов“. Самата награда „Христо Г. Данов“ се връчва по инициатива на Министерство на Културата и Община Пловдив. Връзката не е нужно да е пряка, за да е повече от очевидна.

Тази година пиесата е същата. Сменен е само актьорът в главната роля, добавени са и някои усложнения в началото на сценария. Обявяване на конкурса, само 5 дена за реакция на желаещите да участват в него (за сравнение, миналата година срокът за подаване на документи беше 3 месеца), минимално време и за журито да се запознае с предложенията. Разликата в самите номинаци обаче не е голяма. Просто на сцената този път вместо „Жанет 45″ се качва издателство „Сиела“. Излиза, че „най-талантливите“ български автори са тези, издавани от „Сиела“.

Въпросът е дали това наистина е така. Кой всъщност бива оценяван в категорията „българска художествена литература“ автор или издателство? Въпросът е кой и как определя журито и защо точно за тази награда имената на участниците в него остават неизвестни дори след обявяване на номинациите.

Нямам намерение да давам лична оценка на номинираните произведения. Ще припомня само, че обемът им не е малък, а времето беше кратко. Но може пък и журито да е смогнало? Може наистина издаваните от „Сиела“ автори да са „най-талантливите“ български белетристи. И все пак това звучи някак странно. Още повече като имаме предвид, че отново издателство „Сиела“ обра тази есен и каймака на наградите на Асоциация Българска книга. А председател на асоциацията (нещо което всеки може да провери) е изпълнителният директор на издателство „Сиела”.

Е, дали в случая има безпристрастна оценка или и литературните награди се раздават не според заслуги, а според заемани постове? До кога конюнктурни съображения ще определят дори оценяването на художествени произведения? До кога номинициите ще продължават да излизат без каквато и да било аргументация защо именно на тази книга, автор или илюстратор се е спряла оценяващата комисия? И защо не едно и две водещи издателства, доказали мястото си на пазара, получаващи изключителни оценки от читателите, присъстват едва забележимо на този конкурс?

Няма коментари:

Публикуване на коментар