Разграденото училище

С наближаването на първият учебен ден основна тема отново стана училището. И поне още няколко дни тя ще занимава всички – медии, блогъри, родители, ученици. Ще се дискутира на практика всичко. От закуската и обяда на учениците до съдържанието на учебниците. Това, разбира се, са изключително важни теми, но за тях ще се изпише достатъчно. Затова ми се иска да поставя един не по-маловажен, но твърде пренебрегван проблем.

Темата за разграденото училище.

На 4-и септември в предаването “По света и у нас” на БНТ беше излъчен репортажът “За безопасността на улицата”. Повод са били множество сигнали от директора на Националното музикално училище, за това, че пред училището (на улица Оборище) няма изкуствени неравности (легнали полицаи).

Разбира се, в близост до училища, детски градини и площадки шофьорите би трябвало да преминават с повишено внимание, но не винаги изкуствените неравности са най-подходящото средствоза това. И въпросният директор изобщо не е прав, твърдейки, че неговото училище е единственото в столицата, пред което подобни ограничители липсват. Т.нар. легнали полицаи не би следвало да бъдат поставяни на натоварени и главни улици, за да усложнят допълнително и без това натовареното движение в София.

В случая много родители биха възразили, че сигурността на децата им е на първо място, а не удобството на някого да преминава по-бързо и по-лесно през града.

Това е вярно. Но нека се запитаме каква работа изобщо имат учениците по улиците в учебно време? Нали именно от училището очакваме да гарантира сигурността им, докато са там. А как би могло да стане това, когато те не са там? Независимо дали са избягали от час или просто са отскочили да си купят баничка в голямото междучасие. Или пък преподавателят им отсъства и са отишли да “убият” половин час на по бираичка.

Вярно, алкохол и цигари е забранено да се продават на 50 метра от училище. Но кой ще спре спре ученика да отиде на 51-вия метър? Дори да сложим пред училището цяла армия “легнали полицаи”, той едва ли ще пресече само тази улица!

Затова директорите, вместо да се чудят как да ограничат всички останали, да се замислят как да ограничат учениците си, за  да ги задържат в училище.  Защото родителите биха искали да разчитат на това, че докато детето им е на училище, изобщо няма достъп до алкохол. Същите банички, които биха отишли да си купят през две преки, се продават и в училищната лафка. Всичко, което е необходимо на детето, би трябвало да го има на територията на училището. Ако го няма, задължение на директора е, да погрижи.

Когато отсъства учител, трябва да му бъде намерен заместник, а ако това няма как да стане, училището трябва да осигури друго смислено занимание за свободния клас, вместо да оставя учениците да се шляят. А то прави точно обратното. Дори когато самите ученици искат да оползотворят тази “дупка”, те често не биват допускани нито до физкултурния салон, нито до друго помещение, където да се занимават с нещо креативно. Е, какво друго им остава да правят, освен да отидат някъде да гаврътнат по една биричка. И не само, че ще пресичат улици без изкуствени неравности, но ще се случва да го правят и пияни. И никой няма да ги попита какво правят на улицата, когато трябва да са в училище.

Но как да ги спрат да излизат, след като нито дворът на училището е двор, нито охраната му е охрана?

Когато кажем двор, всички си представяме оградно пространство. Училищните дворове обаче са разградени!

Поне във времето, в което училището отговаря за безопасността на децата, оградата трябва да ги задържа в пределите си. А също и да ограничава достъпа на външни лица та около учениците да не се навъртат педофили и наркодилъри. Самите ученици няма безпрепятствено да излизат, за цигари и алкохол.

Тук обаче идва голямата роля на охраната.

В нашите училища тя е също толкова ненадеждна, колкото и оградата. Какво всъщност пазят охранителите от “Егида”? Собствената си кабинка ли? Задачата им е да охраняват целия периматър на училището с двора, а не само главният вход на сградата. Трябва да си отварят очите не само дали някой външен влиза, кой е и защо идва, а също да се грижат никой ученик да не напуска двора до края на учебния ден.

Освен това, опирайки се на убеждението, че докато ученикът е в училището, именно то е отговорно за него във всяко отношение, те трябва да поемат и друга грижа – да посрещат на дворната врата идващите ученици и след края на занятията пак там да ги предават на родителите им.

Биха могли да правят много повече – да поемат функцията на временен регулировчик на улицата преди началото на часовете и след тях. Защото това би трябвало да са единствените случаи, в които на ученика се налага да я пресича. Защо иначе се плащат заплати на на охрана? За бездействие ли? В крайна сметка нищо вповече не искаме от тях, освен да си изпълняват задълженията.

И ученици, и някои родители даже, сега сигурно ще възразят, че училището не е затвор. Разбира се, че не е. Но е тяхно задължение да бъдат там. Всички се съобразяваме с някакви ограничение в живота си. Това са техните ограничения. И те не са за нечие удоволствие, а гарантират на малолетните собствената им сигурност. И дават възможност действително училището да носи отговорност за тях, докато са там.

Трябва и родители, и ученици да проумеят, че ученикът не би трябвало да има право да напуска училищната територия когато на него му хрумне. Това не му отнема свобода на която той има право. Защото той всъщност няма право на тази свобода. Това, че в момента я ползват е единствено поради проява на обща безотговорност към същия този ученик. Защото всеки родител ще държи сметка на училището, ако нещо се случи с детето му докато то е трябвало да бъде там. Нека поискаме тази сметка преди да се случи нещастие.

Нека поискаме нашето училище да престане да бъде разграден двор!