Убиват ли компютърните игри?

Според репортаж на bTV, някои изследователи смятат, че насилието в компютърните игри не само че не въздейства негативно върху податливата на влияния детска психика, а тъкмо обратното. Те са на мнение, че "насилието в игрите действа като катарзис и освобождава това, което се натрупва като агресия и негативизъм у децата".

Първи ноември – ден на народните (под)будители

Тази година празникът на народните будители беше съпроводен от редица протести с по-голяма или по-малка масовост. Или поне това беше разглеждано като основна тема от всички медии.

Протестират лекарите, протестират студентите, този път подкрепени и от академичния състав на Софийския университет. Протестираха и продължават да заплашват с протести също и от БАН, и полицията, и кой ли още не.

Какво искат? Всички искат едно – повече пари! Остава да се запитаме основателни ли са протестите? Разбира се, че са! Или поне биха били при други обстоятелства.

Исканията на всички са основателни. От по-голямо финансиане се нуждае всеки сектор в страната. Но пари няма! Пари няма достатъчно както за университетите, така и за полицаи, лекари, военни, земеделци и т.н., и т.н.

Лично мнение за т.нар модерно изкуство

Има нещо смахнато в хората на изкуството. Особено когато говорим за определяното като “модерно” изкуство, независимо дали ще е изобразително, скулптура, кино, театър, поезия или проза.

Разграденото училище

С наближаването на първият учебен ден основна тема отново стана училището. И поне още няколко дни тя ще занимава всички – медии, блогъри, родители, ученици. Ще се дискутира на практика всичко. От закуската и обяда на учениците до съдържанието на учебниците. Това, разбира се, са изключително важни теми, но за тях ще се изпише достатъчно. Затова ми се иска да поставя един не по-маловажен, но твърде пренебрегван проблем.

Темата за разграденото училище.

Казанът на българите

      Всички сме чували и дори сме разказвали вица за казана на българите в ада и защо само него не го пазят дяволи. Странно е обаче, че това ни забавлява. И още по странно, поне за мен е, че разказващият го, винаги излъчва някаква изумителна, криворазбрана национална гордост. Особено ако го разказва на чужденци. Тогава го сочим като характерна национално черта. Толкова ли няма с какво друго да се опишем?

Нов бестселър!!!

          Прочетохте ли новият бестселър на…

          Извинете! Излъгах ви! В действителност нямам никакво намерение да пиша нито за конкретна книга, нито за определен автор.

Какво всъщност означава бестселър? На всеки, който знае английски му е ясно, а вече е също толкова ясно и на тези, които не знаят. Ако все още някой се чуди, това най-продавана книга (тъй-като именно по отношение на тази “стока” се употребява обикновено терминът). И напоследък у нас почти всяко заглавие, което излиза, се обявява именно по този начин – като най-продавано.

          Къде? В света? В Европа? В Америка? Или примерно в Узбекистан?

          Как може едва ли не всяка книга да е НАЙ-продавана? Нали все някоя от тях трябва да е по-продавана от другите? И що за критерий е това? Литературен или търговски? Самата книга ли е всъщност най-продавана или авторът? А може би просто рекламата?

БПЦ – ние ли се нуждаем от нея или тя – от нас

Отново се заговори за въвеждане на часове по религия училищата.

Изобщо, мине се, не мине време и след дълго мълчание, Българската православна църква (БПЦ) отново надига глава. Но не, за да помогне с нещо на миряните, както би се очаквало и каквото призвание сама си е определила.