Независимостта на природозащитниците

Те са много. Те са добре организирани. Те протестират искрено. Те вярват в това, за което се борят. Те са млади и непримирими с всяка несправедливост. Това е тяхно право и дори задължение. Те са готови винаги, когато някой им подхвърли, че природата е застрашена, да се впуснат със зъби и нокти в бунтове и протести. 

Без обаче да се замислят. Без да питат дали наистина е така. Без да са склонни дори да чуят, какво остава пък да се вслушат в официални тълкувания. По подразбиране политиците лъжат, така че защо да слушат законотворците за функционалността на закона?

Някой им е казал, че законът ще доведе до пълно опустошаване на българската природа. Добре, но кой е този НЯКОЙ? Някой ги е организирал на протестт. Браво! Но кой е този НЯКОЙ? Някой им вменява катастрофални идеи, а те по детски наивно, безкритично, и без каквото и да било желание да чуят и друг глас, просто му вярват. Нека! Но кой е този НЯКОЙ? Отговора на този въпрос и те самите не го знаят. Не искат и да го научат. Но щом някой им е казал, че природата е застрашена и трябва да се бунтуват, те винаги и с готовност се заемат със самоорганизацията си и се впускат в масови и шумни протести.

А предстоят избори. И най-сигурният начин да се подкопае доверието в правителството е чрез протести. А най-лесни за манипулация са еколозите и майките. Първите заради безкритичната си детска наивност и младежки идеализъм, вторите – заради страха за децата им. По-лесни за употреба все пак си остават природозащитниците, пък и те винаги успяват да вдигнат по-голяма гюрултия. Майките се надигат малко по-тромаво и са някак по-тихи и смирени. Но някой упорито подбутва и тях. Ето, пак този НЯКОЙ. И все пак, кой е той?

Този отговор още римското право се е научило да търси с най-логичния въпрос: “Qui bono?” или “Кому е изгодно?”

А “Кому е изгодно” е повече от ясно. Винаги, когато наближат избори (около година преди това), започват прогресивно да зачестяват и протестите. И най-често в центъра са еколозите. Те задават най-малко въпроси. Но за сметка на това по даден сигнал са винаги на линия. Това не е някаква характеристика само на нашите си природозащитници. Навсякъде по света тъкмо това е групата, която всеки съумява да използва, когато му е необходимо да се вдигне дандания.

Имат самочувствието, че са свободни, независими. Обвиняват всеки, който гледа по-критично на действията им, че не разсъждава и се поддава на медийна манипулация. А те самите не забелязват, че са просто кукли на конци, които, като всички такива също си имат кукловод. Разликата е, че аз знам кой се опитва да манипулира мнението ми и, анализилайки подхвърлянията на различни манипулатори, успявам да отсея някаква СОБСТВЕНА истина. Докато те... Тях си ги разменят рязлични кукловоди и оплетени в конците на заблудата за своята независимост, не биха могли да се освободят от това, чието съществуване отричат. Как би могъл човек да се противопостави на нещо, което отказва да забележи, но макар и невидимо, то е там. Достатъчно е само да си отвориш очите, за да го видиш. Но това не е по силите на всеки. Страшно е да осъзнаеш, че някой умело управлява свободата ти за свои собствени интереси.

Уж настояват всеки да може свободно да изразява мнението си, но това не е съвсем така. Признават свободата единствено на собственото си мнение, доколкото изобщо е такова. Ако някой изрази различно от тяхното разбиране, той непременно е платен или нечий човек. А знаят ли кой плаща на тези, които формират техните виждания? Те не избуяват от нищото предвид, че поддръжниците им са предимно хора, отричащи телевизията и всякакъв вид средства за информация, освен неясни източници в интернет. Следват само няколко неправителствени организации, чиито водачи не е много ясно с какво точно се занимават, и съвсем не е ясно кой стои зад тях.

Опозицията е винаги техния глас, или по-скоро те са гласа на опозицията, независимо от кого се представлява тя в момента. До вчера викаха против БСП, днес пеят в хор с нея.

“Искаме природа, не искаме бетон”! Чудесно! И аз така. Но още нито съм чула, нито съм видяла ски писта с бетонна настилка. За себе си все още смятам тревата, която през лятото покрива пистите за природа. Поне да си бяха актуализирали лозунгите.